Беше слънчево. Беше топло. Беше зима. Беше празнично. Беше Коледа.
Беше време само за разходка, макар и по-кратка поради празника и късия ден. Витоша беше така прималива и направо ни зовеше. Този път избрахме съвсем кратък и лек маршрут – от Златните мостове до Копитото, почти като разходка в парка.
Особеното на маршрута е, че от Златните мостове няма табелка към Копитото и ако човек не знае посоката може да се обърка. Трябва да се тръгне покрай бистро Златните мостове и да се хване пътеката, или по-точно алеята, за хижа Момина скала и хижа Планинец. В началото по тази алея има разни табелки по дърветата с мъдри мисли.

От Златните мостове до Копитото на Витоша – по алеята
След около 20 минути ходене по алеята се стига до едно разклонение – пътеката нагоре и надясно води към хижа Момина скала, а пътеката надолу и наляво – към хижа Планинец. На това разклонение си има стълбче със съответните указателни табелки.

От Златните мостове до Копитото на Витоша – разклонението за хижа Планинец и Копитото
Няколко метра след това отклонение алеята към хижа Планинец пресича шосето и продължава през една горичка. Там, някъде в началото на тази горичка се появява вече и първата табелка-стрелка към Копитото. Пътеката, макар и горска, е сравнително равна, широка е, преминава през две поточета и няколко участъка с големи камъни.
На едно място по пътеката имаше толкова много зеленина – трева и храсти, сякаш не беше декември, а беше април.

От Златните мостове до Копитото на Витоша – тучна зеленина посред зима
След около още 20 минути ходене след онзи разклон Планинец – Момина скала, се излиза на едно голо от дървета място с прекрасна панорамна гледка към Люлин планина. Там на това голо място пътеката отново се разделя – вляво към хижа Планинец, вдясно към хижа Момина скала, а пътят за Копитото е направо.

От Златните мостове до Копитото на Витоша – панорамна гледка към Люлин планина
От това място (с гледката) до Копитото има около още 20 минути ходене. Някъде по средата на този последен участък пътеката пак се разклонява и пак десния ръкав води до Момина скала. За Копитото се хваща пътеката наляво.
Целият преход или по-точно разходка от Златните мостове до Копитото отнема около час. Обратният път до Златните мостове – също толкова. Машрутът наистина е много лек, като в парка – широка почти равна алея, без голяма денивелация.
А там, от Копитото, в подножието на телевизионната кула се вижда цяла София. Красива гледка.

Близо до Копитото – малко преди крайната цел по пътеката
От Копитото или по-точно от хотелския комплекс в близост започват пътеки за Бояна и Боянския водопад. От Златните мостове водят началото си и други маршрути – към хижа Кумата, към хижите Еделвайс и Острица и към село Кладница.
Тази част на Витоша е по-ниска и предоставя прекрасни условия за пешеходен и вело туризъм дори в недотам добро време. Лошото е, че няма постоянен градски транспорт до Златните мостове. През лятото от Столична община пускат някакъв автобус през почивните дни от средата на юли до края на септември. Има и една маршрутка събота и неделя. Но това е крайно недостатъчно. Лифт няма. Разбира се, човек може да отиде и с личния си автомобил, но това означава да отиде до някъде в планината и да се върне до автомобила. Това изключва възможността за преход от точка А до точка Б.
А там, в тази част на планината има толкова много маршрути и хижи и възможности за по-дълги преходи.
Ели, за пореден път използваме сайта ти за информация и упътвания! Страхотна си – благодаря ти за всичките хубави и подробни статии!
Здравей, Нина, благодаря ти за хубавите думи! Хубаво е, когато човек вижда, че това, което прави си струва
Здравейте, ще бъдем в хотел в Банкя, бихте ли ни упътили, как да стигнем еко пътеката Златните мостове – Копитото? Благодаря за отделеното време.
малко късно видях коментара … от Банкя трябва да стигнете София и от там по описания маршрут.
Тоест трябва да завием наляво към хижа Планинец, за да стигнем до Копитото?
Ако имате предвид третата снимка, да.