Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
This post is also available in English.
Беше ден първи от нашето родопско приключение, което нарекохме „Родопската магистрала„. Бяхме пълни със сили и жадни за гледки. Току-що бяхме посетили крепостта Лютица. Насочихме се на юг от Ивайловград към селата Мандрица и Долно Луково. Първо се отбихме в Мандрица. Край селото протича Бяла река – една от големите реки в Източните Родопи, известна с чистите си води и красивите си меандри.
За Понорското конче научих от книгата за Понор планина, издадена от Туристическо дружество Понория, с която ви запознах преди време. Беше слънчева неделя с пролетни температури в безснежната тазгодишна зима, когато се отправихме натам.
Понорското конче е скален рид в Понор планина, наречен така по подобие на добре известното Пиринско конче. Е, Понорското не е нито толкова високо, нито толкова дълго, нито толкова стръмно, но си е интересно място за разходка близо до София. Съседният нему връх се нарича Торсилова могила и предлага живописни панорами надалеч. Трябва да се има предвид обаче, че маршрутът е стръмен и не е маркиран.
Първата ми планинска разходка за годината се случи във втората ѝ неделя. Денят беше слънчев и топъл като за зима, сняг липсваше. Избраният маршрут беше обещаващ – до стар манастир и останки от крепост в Лозенската планина.
Тази статия е от поредицата маршрути около София. Посветена е на Долнопасарелския манастир „Св. св. Петър и Павел“ и на близката нему крепост Ревулско кале, разположена на връх Голяма Ревуля (наричан и Равуля). Маршрутът не е маркиран, но се върви по добре оформени черни пътища. Още в началото искам да обърна внимание, че това, което може да се види от крепостта, е оскъдно – тя не е проучвана систематично, нито пък е разчиствана. Аз лично обичам да се докосвам до такива автентични останки, но други биха се разочаровали.
Скъпи читатели, близки и приятели,
Желая на всички вас и вашите близки най-вече здраве и добър късмет през Новата 2023 година! Бъдете щастливи! Бъдете благословени! Търсете доброто и правете добро! Дарявайте обич и бъдете обичани!
Откривайте нови за вас места и преоткривайте онези любимите, които някак все ви привличат! Движете се! Изкачете панорамен връх, разходете се до буен водопад, докоснете се до стар манастир или крепост, за да попиете от вечните богатства на нашата красива България!
Благодаря на многобройните читатели на блога и моите книги за интереса, подкрепата и свежите идеи! Без вас Друми в думи нямаше да е това, което е.
Светли празнични дни!
Въпреки че екскурзията с автобус може да отнеме повече време, заради по-дългия път, това е много чест избор сред хората. Такова пътешествие дава възможност за повече разглеждане по време на пътуването, което е търсено усещане от много приключенци. За щастие, има множество интересни и близки дестинации из Европа, които позволяват тази опция.
Има ощеКрепост Калята до Якоруда ни изненада приятно с разчистения си терен, който щедро показваше останките от твърдината. Личеше си, че неотдавна са провеждани проучвания. Тази година за втори път минаваме през Якоруда, градче в долината на река Места на границата на две планини – Рила и Родопите. Първият път се състоя няколко месеца по-рано, когато пътувахме с Родопската теснолинейка.
Последния уикенд на ноември прекарахме в района на Разлог. Посетихме средновековната църква „Света Екатерина“, изкачихме се по екопътека „Стъпалата“, разгледахме Регионалния исторически музей и най-вече се насладихме на вкусни домашни ястия в комплекс Моравско село, за което предстои да разкажа. В края на статията ще намерите информация и за останалите места, които видяхме.
Полежан, Ботев, Мальовица – част от любимите ми и донякъде изстрадани върхове са претворени в красиви кожени портфейли. Идват светли празници и ако искате да подарите нещо изпипано, елегантно и стилно, произведено от български майстори, кожените изделия с марка ВРЪХ са много подходящи. Препоръчвам ги от личен опит и по-долу ще ви запозная накратко с тях.
За село Раювци и кромлеха там знаех от публикации във ФБ. Пак от ФБ знаех, че кромлехът е новоизграден и няма нищо автентично в него. Все пак хора с местни корени ми препоръчаха селото като приятно за разходка. В една слънчева, но хладна и ветровита неделя след средата на септември тръгнахме на разтоварваща разходка в село Раювци. Получи се добре.
Седемте рилски езера са вероятно едно от най-популярните места в България наред с Крушунските водопади. Ако не сте ги посещавали, със сигурност сте чували за тях. Аз съм била край езерата няколко пъти. Първият беше в един горещ августовски ден преди 10 години. Последното ни (за сега) посещение се състоя в края на октомври. Преди време по същото от годината време обиколихме Урдините езера, маршрутът за които минава през Долното и Рибното от Седемте. Почти не срещнахме хора тогава. Сега беше пълно с туристи – и българи, и чужденци.
