Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях и се получи много приятна разходка в кръг: Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – Бонсови поляни.
В България има няколко пътеки с това име – едната е в района на Банкя, другата – край Копривщица. Тук ще ви разкажа за третата „Пътеката на здравето“ край пернишкото село Кладница в западните склонове на Витоша. Маршрутът е много приятен за кратка разходка близо до София. Реката и гората придават на разходката допълнителна свежест.
Това беше третото ни посещение в района на село Лиляче. При първото преди години се запознахме отблизо с Божия мост. Тогава не знаехме за Пешкето и нямаше табели нито за него, нито за моста. При второто – пак преди години – бяхме решили да си припомним Божия мост и да се запознаем с Пешкето. Тогава времето ни притисна и планът остана наполовина изпълнен. При скорошното ни посещение Пешкето беше основна цел.
„Всеки град има своята древна крепост, нашата се нарича Боровец!“ Малко думи, които казват много. Това не е моя мисъл, макар да я споделям, особено първата част заради многото крепости, с които е осеяна нашата България. Това е девиз на екипа от Историческия музей в град Правец.
Преди време от един блогър-фотограф разбрах за някаква удивителна гледка на някакво дърво, което си расте някакси на воля в някаква пещера. Попитах го къде е това чудо на природата, а той ми отговори, че не си издава уникалните места, които снима. Така и не разбрах кое е мястото. Само че го запомних и се мотивирах да го намеря и да разкажа в моя блог за него. Все пак подобни места са част от красотата и природното богатство на България и няма как да бъдат ексклузивно притежание на някого.
Обичам да посещавам български манастири, особено такива с вековна история. В повечето от тях намирам някакво невероятно спокойствие и тихо очарование. Заради закътаните живописни местности, в които се намират, заради силната връзка с духовното, която дават, заради късчетата българска история, които съкровено пазят.
През декември по традиция съставям списък с онези 10 забележителности в България, които съм посетила през годината и които силно са ме впечатлили. Макар това да беше странна и трудна в много отношения година, включително и за пътешествия, благодарна съм, че успях да видя немалко нови за мен места и да си припомня някои вече познати.
Обект на тази статия са два изключително панорамни и в същото време нетрудни за изкачване върхове в Трънския край – Големи връх, висок 1481 метра и първенец на Ерулската планина, и връх Каменитица, висок 1327 метра, извисяващ се над село Ерул, дало име на планината. Двата върха са сравнително близо един до друг и имат чудесна пряка визуална връзка помежду си.
Връх Тумба беше целта на поредната ни лека и приятна неделна разходка. Направихме я в слънчев ноемврийски уикенд, позлатен от щедрата на багри есен.
