Златица е градче, което неизменно свързвам с детската приказка на Елин Пелин „Дядовата ръкавичка“. Кой не знае знаменитото начало на приказката: „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица“.

В северните покрайнини на град Златица се намира интересно място с не една, а няколко забележителности – манастир Свети Спас, Златишки водопад и Спасовото кладенче. Малко по-нагоре в планината в гъста сянка се е сгушил и един параклис.

Ако имате път или се намирате в района на Гоце Делчев и Огняново, не пропускайте да посетите Хаджидимовския манастир – красиво и свято място, кацнало на един от многото хълмове в долината на река Места.

В началото на този март прекарахме няколко много слънчеви и приятни дни в района на Сопот. Посетихме множество интересни места, едно от които беше Сопотският водопад на река Манастирска. Бяхме си го набелязали отдавна. За съжаление, когато го посетихме, водопадът не беше в силата си – снеговете от Балкана не се бяха стопили все още, но ни се получи една много приятна разходка в полите на Стара планина и добихме представа за мястото. Като бонус, маршрутът започва от стар манастир, а реката прави още няколко малки водопада по маршрута към големия водопад, така че разходката напълно си заслужава и при по-малко вода в реката.

Аневското кале беше обект, който исках да посетя отдавна. Видях кафявата пътна табелка за него преди две години на връщане от Карлово към София – тогава си бяхме направили двудневен преход от Беклемето през Козя стена до хижа Ехо и на връщане към София за „по-напряко“ минахме през Карлово, за да видим водопад Сучурум. Някъде в далечината на фона на Балкана зърнах и самото кале. Видя ми се някак самотно и загадъчно. Още тогава реших, че въпросът не е дали, а кога ще го посетя.

Случвало ли ви се е някое място да ви грабне не само, защото само по себе си е интересно, но и заради някой специален човек, който сте срещнали там? Това оставя траен отпечатък и се получава някаква силна емоционална връзка с мястото.