Избрахме да изпратим пролетта по пътеката над с. Овчарци в северните гънки на Рила. По маршрута погледнахме няколко пъти от високо към Овчаренските водопади по река Горица и изкачихме връх Големия камък точно над тях. Оказа се прекрасен маршрут с много гледки, а на финала и с адреналин.

Пещерският манастир, който посетихме в края на този май, се оказа чудесно място за разходка – стар манастир, до който води приятна и добре направена алея с няколко обособени зони за отдих и пикник. Намира се в Земенския край, в полите на Рудина планина, чийто най-висок връх е Сирищнишка Рудина.

В края на една хладна майска седмица с малко слънце и много дъжд, в събота късен следобед, в търсене на интересно място за уикенд разходка около София, избрахме да се насочим към нещо познато и любимо – района на Разбоишкия манастир край Годеч. Все пак, искахме да видим и някое ново за нас място и затова допълнихме маршрута с посещение на Чепърлинския манастир „Света Петка“.

Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.

В последно време започнах да се връщам често към много от местата, на които вече съм била. Предвид ситуацията, връщам се виртуално, гледайки стари кадри. Но все пак, има и нещо реално в тези мислени посещения – емоцията, която снимките успяват да припомнят, че и да изкарат някъде отгоре. Една от тези ми скорошни разходки беше до връх Голямо градище в Странджа, недалеч от Малко Търново.

Водопад Мари скок е един от Крушевските водопади. Те са няколко, намират се между двете севлиевски села Крушево и Младен и не бива да се бъркат с Крушунските водопади до село Крушуна, ловешко. Обща особеност на Крушевските водопади е, че те се захранват от малки реки и затова са доста капризни – хубаво е да се посещават в периоди на пълноводие, т.е. пролетно време и след обилни дъждове.

Водопад Срамежливеца, познат още като Каменишки водопад, е истинско водно бижу, скрито в едно от многото дълбоки дерета на Беласица. Той е висок и красив, шумен и мощен, тече в обособено каменно корито и прилича много на Смоларския водопад. Посетихме го в самото начало на март, точно преди извънредното положение. По-долу ще ви запозная с маршрута до този Срамежлив водопад.

Водопад Дъбицата и водопад Мангъро бяха два от водопадите, които посетихме в последния ден на нашата малка екскурзия в полите на Беласица, която направихме малко преди да дойде официално пролетта настоящата година. В тази статия ще ви запозная с маршрутите до тях и така – къде с думи, къде със снимки – се надявам за малко да ви пренеса до двата красиви водопада.