Ако някой ми беше казал преди време, че се е изкачил от Етъра до връх Шипка пеша, щях да му отговоря, че е напълно луд. Обаче още преди 2500 години древногръцкият философ Хераклит е твърдял „Панта рей“ – всичко тече, всичко се променя. Парадоксът е, че тази максима се е оказала устойчива във времето, а той е вярвал, че промяната е реална, а устойчивостта – илюзия.

Тази година Великденските празници се отличаваха не само с много почивни дни, но и с щедро слънце. В един от тях решихме да се разходим до скалния феномен Столо, недалеч от село Брезе. По целия маршрут бяхме съпътствани от много цъфнали минзухари и други пролетни цветя, а гледките бяха изобилни.

Април. Неделя. Цветница. Село Пенкьовци. Обзорен връх. Стар манастир.

Това беше кратката версия на статията. А сега и по-дългата 🙂 .

Пролет. Време за водопади.

Пещерският водопад е красив карстов водопад, който се намира в околностите на село Пещера, недалеч от Земен. Той е дружелюбен и позволява да се окъпеш под водните му пръски. Рисунъкът му е силно разчупен. За съжаление рядко работи.

Преди известно време си купих книгата „Олтарите на България“ с автор Маргарита Коева и едно от нещата, които запомних от нея беше, че в село Вуково могат да се видят две уникални български средновековни църкви. Защо са уникални, ще попитате съвсем резонно? Веднага отговарям – тези две църкви са първите изцяло новоизградени селищни църкви по време на Османското робство.

Все съм виждала разни скални феномени, но такова чудо като Тектонския гребен до село Реселец не бях виждала. Наричан е още Пропадалото, защото представлява срутище от огромни канари в тясна варовикова долина. Страхотно място, уникално по вид и произход с чудновати гигантски каменни форми!