Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
В навечерието на най-светлите празници и в най-късия ден от годината си направихме чудесна разходка в околностите на село Скрино и град Бобошево, кюстендилско. За първи път бяхме над селото през януари, но тогава беше люта зима и стръмният път към манастира не беше разчистен, затова трябваше да отложим посещението. Когато за втори път се насочихме натам, беше топла декемврийска събота с много силни ветрове.
Гент, един от големите градове в Белгия, за който нямах големи очаквания предвид приказката в Брюж, която изживах на два пъти. Все пак, винаги ми е интересно да видя някое ново място. Затова направих план за Гент при последното ми посещение в Белгия миналия декември.
Започнах да проучвам интересните места в Гент и осъзнах, че има много какво да се види, но въпреки това оставах леко скептична. Мислех си, че след Брюж едва ли мога да се изненадам много.
Сега, месец и нещо след разходката в Гент признавам, че се бях излъгала. Градът се оказа интересен и уникален по своему – със сградите си, каналите, замъка и атмосферата – нещо като средновековен отзвук върху съвременно оживление от местни и туристи.
This post is also available in English.
Екопътека Бяла река е една от най-добре направените и стабилни екопътеки, по които някога съм минавала. Маршрутът е кръгов и се движи в живописното ждрело на Бяла река, скътано под резерват Джендема. Освен скалните форми на каньона и бързеите в теснините, маршрутът на пътеката минава покрай няколко водопада. Въздухът е чист и свеж, а раздвижването нагоре-надолу по мостчета и стълби загрява кръвта и заедно с гледките зарежда с добро настроение.
Скъпи читатели, близки и приятели,
Сърдечно благодаря, че продължавате да следите блога ми Друми в думи! Благодаря за всички ваши отзиви, съвети и препоръки, които ми изпращате! Благодаря за интереса към моята първа книга 52 екопътеки за всеки, която излезе през изминаващата вече 2019 година!
Да сте живи и здрави, скъпи читатели, през НОВАТА 2020 година! Желая ви много късмет, успехи и благоденствие! И още – ако можете, подарете си повече мигове сред природата, защото движението и чистият въздух са гаранция за по-добро здраве, а красивите гледки – за по-добро настроение!
Бъдете благословени!
Весели празници и щастлива НОВАТА 2020!
Декември е месец за равносметки. Тук споделям равносметката ми от посетените през годината български манастири – местата, съхранили през вековете вярата ни, духовността, културата и традициите ни. Тази статия е сред декемврийските традиции в блога Друми в думи.
В ретроспекция мога да кажа, че изминаващата 2019 година за мен беше особено богата на впечатления – пълна с пътешествия не само в България, но и в чужбина. Това беше годината, в която излезе от печат моята първа книга „52 пътеки за всеки„, благодарение на ИК „Сиела“. Ето защо ми беше доста трудно да подбера за тази традиционна за блога Друми в думи статия само 10 забележителности, но традицията си е традиция.
Вила д’Есте е аристократичен ренесансов дом в градчето Тиволи, недалеч от Рим, известна със своите стъпаловидни градини, украсени с множество изящни фонтани. Място, което си струва да се посети. Вилата е обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
За пещера Света Марина знаехме, че е едно от най-интересните места в Странджа. Място, привличало в миналото много поклонници отблизо и далеч и считано за най-големия култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Място, което не бива да се пропуска. При скорошното ни посещение в района на Малко Търново, пещерата беше един от основните ни приоритети.
Индипасха е място, което беше в плана ми за посещение още преди две години, когато прекарахме три прекрасни дни в района на Малко Търново. Тогава тръгнахме към светилището, но се върнахме безуспешно – денят вървеше към края си, а ние не бяхме стигнали почти до никъде. Все пак, видяхме къде е отбивката към Индипасха от черния път към село Сливарово и някакси знаехме, че посещението ни е въпрос на време, време, в което щяхме да бъдем по-подготвени.
