Лято. Време за върхове. Тук ще ви разкажа за изкачването на панорамния връх Мечит в Рила, висок 2567 метра. Преди време е бил познат като връх Медарника.

Изкачихме го в средата на септември в един неделен ден, пълен със слънце. Маршрутът не е кратък и е с голяма денивелация, но пък предлага невероятни гледки към най-високите части на Рила и допир до късче от новата ни история – Кайзеровият път на Фердинад.

Крепост Устра край село Устрен ме остави без дъх най-вече благодарение на удивителните панорамни гледки към голяма част от Източните Родопи, които се откриват от нея във всички посоки.

Разходката ни до там беше изключително вълнуваща, не само поради красивите природни пейзажи. Преди да стигнем до тях трябваше да се изкачим по доста стръмна пътека и да влезем в крепостта, промушвайки се през малка арка в стената и преодолявайки стръмните стъпала след нея. На място намерихме високи крепостни стени, прелестни родопски гледки надалеч, а освен това срещнахме чудесна компания, с която споделихме посещението и радостните емоции от него.

Лято, време за планина и „върховни“ преживявания… Тук ще ви разкажа за един интересен, кръгов и живописен преход във високите части на Рила, започващ от ЦПШ Мальовица и обхождащ красиви езера – Йончевото езеро, Страшното езеро и няколко други. Това е добре раздвижващ преход за цял ден. Отнема около 6 часа само ходене без почивките. Не е от леките като трудност заради голямата денивелация – около 800 метра, но пък е добре маркиран, макар и с различен цвят маркировка в различните си етапи, което значи, че вероятността от объркване клони към нула. Подчертавам, че става въпрос за лятно преминаване по маршрута.

Петрич кале е място, с посещението на което успях от втория път. Първият беше преди 3-4 години. Знаех за калето от една книга за Северното Черноморие с много мижави обяснения за точната локация. Няма да ви я казвам коя е, защото имам известни съмнения, че авторите са го посещавали. Тогава стигнахме до село Разделна и хванахме няколко маршрута все за над селото, но така и не я намерихме. Не сполучихме и с приказката за питането. На два пъти местните ни пращаха за зелен хайвер, вероятно защото и те не бяха наясно.

Варна – морската столица, третият по големина град в България, пристанище на Шумен 🙂 – все добре известни определения за красивия ни морски град. Освен всичко това, Варна е един от любимите ми български градове. В последните 20 години почти не съм пропускала година, без да се поразходя там по един или друг повод. Като цяло, през всичките тези години съм прекарвала лятната си отпуска по Северното Черноморие с много малко изключения.

В разгара на лятото – малко след средата на този юли, имах късмета да опитам нещо невероятно – изкачих се почти до горе по вертикалната скала и катерачен обект Водохващането в курорта Боровец. Беше наистина вълнуващо. Отдавна съм си мислила да се пробвам в катеренето, но досега все оставах само с мислите. Радвам се, че имах възможността да усетя реално какво е катерене по отвесна скала в един уъркшоп по скално катерене в рамките на първия „Боровец адвенчър фест“, провел се в третия юлски уикенд в курорта.

Никополис ад Нестум е римски град, основан от император Траян през 106 година. Наречен е така заради победата му над даките – Никополис значи „Град на победата“, а Нестум е старото име на река Места. Останките от античния град могат да се видят край село Гърмен. Под някои къщи от селото също има старинни останки.

Крепчанският скален манастир е старобългарска светиня, до която имах щастието да се докосна преди броени дни в средата на този юли. Беше горещ летен ден, а малката църквица на светата обител ми предложи не само допир с вековно минало, но и прохлада – нали е в пещера.

В първите дни на това лято ми се удаде възможност да посетя един древноисторически обект, за който си мислех отдавна – това беше мегалитът над казанлъшкото село Бузовград, наричан „Вратата на богинята“. Покрай мегалита над селото има изградена екопътека, която освен до мегалита, минава покрай още няколко интересни обекта от „време оно“.