С връх Градо се познавахме отдавна, но до скоро – само отдалеч. Той се извисява над село Брезе, до което пък тече един от любимите ми водопади Добравишка Скакля. Пак над селото се издига скалният феномен Столо, който посетихме миналата пролет.

При максимална температура от -4 градуса, усещащи се като -11, не сме и поглеждали към списъците с планински маршрути. Все пак трябваше да мръднем нанякъде за раздвижване, че после пак цяла седмица ни чакаха не дотам пленителните гледки от бюрото. Избрахме водопадите край Локорско като лек маршрут близо до София. В дерето на Локорска река беше доста заветливо в тази мразовита неделя, та -4-те градуса не бяха чак толкова вледеняващи.

В първите дни от Новата година се случват много от първите неща за цялата годината. Вече ви разказах за първата ми разходка, която беше до Провиралката край Лиляч. Тук ще опиша маршрута на първия ми преход до първия изкачен връх и до първите ми водопади за годината.

Първата разходка за годината направихме в кюстендилския край. Времето беше слънчево и необичайно топло. Основна цел беше Провиралката до село Лиляч. Впечатленията си обогатихме с посещения на действащ манастир и средновековна църква в близките села Граница и Слокощица.

Медковският водопад и водопад Женската вода са два красиви и сравнително високи водопада във Врачанския Балкан. Посетихме ги през втората неделя на този декември, който се оказа много подходящ за посещение на водопади.

По-долу ви разказвам за маршрута, който изминахме. Той си имаше своите особености и според мен е за понапреднали туристи. Първата и най-трудна част от маршрута попада в стръмната долина на Медковска река. Трудностите за мен произтичаха от това, че на места пътеката не личеше ясно, на няколко пъти трябваше да пресичаме реката, а тя беше доста буйна, имаше откатерване, предната нощ бяха паднали обилни валежи и камъните бяха хлъзгави, в дерето нямаше маркировка. В останалата част от маршрута тя беше оскъдна.

За първи път посетихме крепостта Урвич в средата на март 2014 г. Денят беше слънчев и топъл за сезона. Освен лазурното небе, ярък цвят в обстановката внасяха първите цъфнали храсти. Бяхме очаровани от видяното. Останките бяха напълно автентични. Никаква човешка намеса. Никакви реновации. Такива са и до днес.

Второто ни посещение беше този октомври. Денят беше влажен и мъглив, един от дълга поредица дъждовни дни. В намръщеното сумрачно време есенните краски силно изпъкваха. Всичко, което видяхме преди време си беше същото. Новото бяха разчистените високи крепостни стени и цитаделата. Освен това, течеше поредното проучване на крепостта. Археолозите изследваха цитаделата. Беше вълнуващо да ги видим на терен и да разберем от първа ръка новостите.