Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
Пътуването с Родопската теснолинейка залежаваше отдавна в списъците ми с желани места и приключения. То се състоя точно на 1 юли. Планът и организацията не бяха мои, а се включих в една весела компания. Получи се прекрасно пътешествие с влак през Родопите и Рила до Пирина, придружено с гледки, смях, топуркане на колела и лек мириз на изгорял дизел.
През последните години натрупах доста впечатления от забележителностите в Троян и региона. Многократно съм минавала през градчето и околностите му, а няколко пъти съм отсядала из района. Последното ми посещение се състоя през този юни. Случи се през възможно най-дъждовния уикенд за настоящата пролет. Въпреки това, видях няколко нови за мен интересни места и други, които вече познавах.
Скъпи читатели, много се радвам да ви кажа за още един книжен проект, в който имах късмета да участвам и резултатът от който вече е факт. Това е пътеводителят „Най-красивите кътчета по Черноморието„, която подготвихме заедно с още две прекрасни момичета пътешественички Надежда Серафимова от блога Тефтерчето на един пътешественик и Росица Димитрова от сайта Trips with Rosie. Екипната работа ни се получи доста добре, а за резултата от нея, вие ще кажете, надявам се🙂 .
Крепост Моняк беше едно от местата, което видях по време на първото ми посещение в Източните Родопи преди 10 години. Тогава бях очарована от нейните масивни останки и от красивите пейзажи, които се откриваха към язовир Студен кладенец и Кърджали. Преди няколко месеца отново се разходих сред нейните руини. Беше ми драго да ги видя отново в комплект с гледките.
Освен тези две близки срещи с крепостта и възвишението, преди известно време имах други две, по-далечни. Те бяха от въжения мост към село Лисиците и от най-високата част на крепост Устра.
Крепост Бялград в Източните Родопи е малко позната и слабо посещавана, но впечатлява с масивните си бели руини и високата си главна кула. Край нея се вие родопската Бяла река. Стига се по родопски черен път. На път към крепостта може да се види добре запазен долмен, а недалеч в района може да се посети и друг, който е с внушителни размери.
Преди известно време във ФБ групата „България, изумителна и загадъчна“ се появиха няколко поста с множество снимки на красиви природни забележителности от околностите на ботевградското село Липница. Постовете постепенно предизвикаха солиден интерес, породи се дискусия къде точно се намират тези места и как се стига до тях. Така моят списък с желания за посещение се обогати с поредната жадувана дестинация.
Едно от местата, които исках да посетя през тази година, беше седловината Алабак в Родопите. Преди няколко месеца се разходихме до останките от Беловската базилика и средновековния град Левке над село Голямо Белово и минахме по част от тамошната Вазова пътека. Това ме накара да си припомня сборника с пътеписи на Иван Вазов „В недрата на Родопите“. Бях го чела отдавна и бях забравила думите на Патриарха на българската литература за Алабак:
„Алабак – аллах бак!
Турците казват, че от тука се виждал бог.
Ако не видях бога, то видях най-възхителната панорама на вътрешните Родопи.“
Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при седемдневното ни приключение в планината на Орфей, когато я обходихме открай до край. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите.
Алинският манастир отдавна трупаше прах в списъка ми с места, които искам да посетя. Още преди време разбрах, че е бил част от Софийската Мала Света гора. Но някак все изникваше нещо друго. Средновековната църква на Маломаловския манастир, който посетихме миналата събота, в последните дни побутваше активно мисълта ми към старите църкви и манастири около София, попаднали с времето в споменатия списък и все още непосетени. Така решението за поредната уикенд разходка до София дойде почти от само себе си. Малко преди да тръгнем допълнихме плана с близката до манастира Алинска крепост.
Пролет навсякъде. Слънце, лазур, разцъфнали в бяло дръвчета, ярко обагрени жълти храсти, свенливи пролетни цветя тук-там, звънки птичи песни. Въодушевление от първата истински пролетна разходка. Тя беше до стар манастир и изключително обзорен връх в Чепън планина.
