Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
Август. Жега. Петък 13-ти. Отседнали в Габрово, решихме, че няма как да има по-подходящо място за разхлаждане от гъстите сенки на Балкана и приятните повеи по билата му.
Тъй като съвсем скоро се бяхме изкачвали до връх Шипка пеша, този път се насочихме към Узана с идеята да видим Географския център на България и да се разходим до близкия връх Исполин. Получи се чудесно преживяване.
Крепостта Кривус беше наша спирка в приключението, което нарекохме Родопската магистрала.
Това е българска средновековна крепост, най-малката, която съм посещавала. От оскъдната информация, която намерих за нея е, че това е само цитаделата на някогашната крепост. Издига се на хълм, живописно обточен от три страни от водите на река Арда, а около хълма и близо до него реката образува красиви меандри.
Скалната гробница Фурнаджика и тракийската крепост-светилище Сивридикме бяха сред първите места от юнската ни обиколка в Източните Родопи. Намират се в района на Маджарово и са на има-няма 30 минути пеша едно от друго.
Фурнаджика е от типа скалноизсечени гробници с отвор отгоре, предшествали долмените. Като цяло, се свързват с траките и са датирани в периода XI – VIII в. пр. Хр.
Сивридикме е тракийска крепост и светилище от първо хил. пр. Хр. На място могат да се видят останки от крепостни стени, стъпала и ямки за религиозни ритуали. Прекрасен фон и допълнение на археологическия паметник са красивите панорами надалеч във всички посоки. Сред многото гледки е един малко познат меандър на Арда, реката, прорязваща Родопите почти по цялата им дължина.
До скоро си мислех, че съм посетила всички екзотични, все още автентични и свободни от бетон плажове по българското Черноморие. Неотдавна за моя радост се оказа, че има един, за който все още нямах лични впечатления – плаж Листи до Синеморец. По-долу ще ви разкажа накратко за него, защото е голям, красив и малко познат. В допълнение, посещението до този плаж се предшества от приятен преход с прелестни гледки по брега на морето.
Посещението на скалната гробница Кара ин в Източните Родопи отново породи в мен онова приятно чувство на изследовател. Да, да, знам, не съм специалист, но си търся информация и ми е интересно да ходя (и) по такива места. За последно бях в района преди две години, когато минах по цялата Родопска магистрала, но не знаех тогава за тази древна гробница.
Е, всяко нещо с времето си. Миналата година научих за нея, записах си я, а тази година я посетих.
Белене ме изненада с красивите си дунавски картини и с многото пеликани на близкия остров Персин. Толкова много пеликани на едно място бях виждала преди това само в резервата Сребърна. А картините по „хубавия син Дунав“ някак винаги ме изненадват и пленяват, независимо от времето и конкретното място по голямата река.
Посетихме Белене в последната неделя на този май. Предният ден посветихме на Никопол. Двете дунавски градчета са близки и посещението им в един уикенд е чудесна комбинация.
Тази статия е посветена на най-интересните забележителности в Белене и се надявам чрез нея да ви покажа, че освен с комунистическия концлагер и все още недостроената атомна електроцентрала, градчето трябва да се асоциира с антична история и красиви природни картини.
Районът на Ивайловград ми е от любимите. Отскачали сме на няколко пъти до там. Преди две години той беше начало на родопското ни приключение, което нарекохме „Родопската магистрала“ и което ме вдъхнови да напиша втората си книга „Седем дни в Родопите“ . Мислех си, че сме видели всичко интересно в района.
Да, ама не! В разговор с археолога Филип Петрунов за близката крепост Лютица научих за още една интересна твърдина в района – крепост Родостица. Не много време след разговора се озовахме пак там. Свързах се и с археолога Ивайло Кънев, изследовател на крепостта с молба за упътване и информация за най-интересното. Той беше така любезен да ми съдейства, за което благодаря!
Вероятно, много от вас свързват Маджарово с красивия меандър на река Арда, който в последните години се превърна в истинска емблема на градчето. Има защо! Гледката към меандъра е завладяваща.
Това обаче не е единствената красива гледка там. Градът попада в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Обграден е от чудати високи червеникави скали, в които гнездят редки птици. Освен на природни забележителности, районът крие много тайни от времето на траките. Да не забравяме и трагичните събития там с тракийските българи от есента на 1913 г.
Кашинският водопад стоеше доста отдавна в списъка ми с желани места. Имах дори неуспешен опит за посещение. Тогава беше началото на март след люта зима с обилни снеговалежи. Беше мокро и кално и пътят след село Рожен беше практически непроходим за леки коли. Оставихме колата и опитахме да тръгнем пеша, но лично аз постоянно затъвах в калта в тунела към село Любовище и едвам отлепвах обувките си за всяка следваща крачка. В същото време черните облаци над главите ни не вещаеха нищо хубаво. Отказахме се. Оставихме маршрута за по-добри времена. С подходящата подготовка. Не го забравихме. Просто забавихме посещението. Получи ни се чудесно в крайна сметка. В първата събота на този юни.
Първият юнски уикенд беше изпълнен с много движение и красиви гледки. Прекарахме го в село Рожен и околностите му. В рамките на 3 дни посетихме няколко интересни места, разходихме се по три екопътеки и се насладихме на ароматни вина във винарна Златен Рожен. Наша стратегическа база беше бутиков хотел Златен Рожен.
В тази статия ще ви споделя впечатления от хотела и винарната и ще опиша подробно маршрутите, които направихме по време на престоя ни там. Накрая ще ви предложа подробен план как да прекарате три интересни дни в село Рожен.
