Крепчанският скален манастир е старобългарска светиня, до която имах щастието да се докосна преди броени дни в средата на този юли. Беше горещ летен ден, а малката църквица на светата обител ми предложи не само допир с вековно минало, но и прохлада – нали е в пещера.

В първите дни на това лято ми се удаде възможност да посетя един древноисторически обект, за който си мислех отдавна – това беше мегалитът над казанлъшкото село Бузовград, наричан „Вратата на богинята“. Покрай мегалита над селото има изградена екопътека, която освен до мегалита, минава покрай още няколко интересни обекта от „време оно“.

В един промеждутък между валежите и гръмотевиците през този дъждовен май се изкачих отгоре на Лакатнишките скали, където гледките към Искъра и дефилето ме оставиха без дъх, а приключенията в пещерите и по пътеките в скалите повдигнаха силно адреналина и настроението ми.

Разходката по пътеката при Лакатнишките скали е много приятен и пълен с гледки маршрут, разходка около София, за един следобед. Започва от карстов извор Житолюб и се изкачва отгоре на скалите по обособена пътека. В допълнение може да се посетят и две пещери – Темната дупка и Ръжишката пещера или по-точно входните им галерии, защото не са облагородени.

Водопад Кадемлийско пръскало е един от най-красивите и добре видими водопади, които изобщо съм посещавала. Той се намира в централна Стара планина и със своите 70 метра височина е един от първенците на Балкана.

Златица е градче, което неизменно свързвам с детската приказка на Елин Пелин „Дядовата ръкавичка“. Кой не знае знаменитото начало на приказката: „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица“.

В северните покрайнини на град Златица се намира интересно място с не една, а няколко забележителности – манастир Свети Спас, Златишки водопад и Спасовото кладенче. Малко по-нагоре в планината в гъста сянка се е сгушил и един параклис.