Връх Любаш беше първото място извън София, което посетихме веднага след двумесечната изолация заради пустия вирус. Всичко беше зелено, свежо и хубаво. Природата се беше събудила, без да я видим. Птичките се бяха завърнали, без да ги видим. Изобщо, пролетта беше в разгара си, без да я видим. До този момент. Когато тръгнахме към върха видяхме, чухме и най-вече попихме всичко със сетивата си – младата зелена трева, разлистените дървета, цъфналите люляци, горските цветя, песента на птичките, жуженето на бръмбарите. А горе на върха погледът ни стигаше толкова надалеч, накъдето и да се въртяхме.

В последно време започнах да се връщам често към много от местата, на които вече съм била. Предвид ситуацията, връщам се виртуално, гледайки стари кадри. Но все пак, има и нещо реално в тези мислени посещения – емоцията, която снимките успяват да припомнят, че и да изкарат някъде отгоре. Една от тези ми скорошни разходки беше до връх Голямо градище в Странджа, недалеч от Малко Търново.

Водопад Мари скок е един от Крушевските водопади. Те са няколко, намират се между двете севлиевски села Крушево и Младен и не бива да се бъркат с Крушунските водопади до село Крушуна, ловешко. Обща особеност на Крушевските водопади е, че те се захранват от малки реки и затова са доста капризни – хубаво е да се посещават в периоди на пълноводие, т.е. пролетно време и след обилни дъждове.

Водопад Срамежливеца, познат още като Каменишки водопад, е истинско водно бижу, скрито в едно от многото дълбоки дерета на Беласица. Той е висок и красив, шумен и мощен, тече в обособено каменно корито и прилича много на Смоларския водопад. Посетихме го в самото начало на март, точно преди извънредното положение. По-долу ще ви запозная с маршрута до този Срамежлив водопад.

Водопад Дъбицата и водопад Мангъро бяха два от водопадите, които посетихме в последния ден на нашата малка екскурзия в полите на Беласица, която направихме малко преди да дойде официално пролетта настоящата година. В тази статия ще ви запозная с маршрутите до тях и така – къде с думи, къде със снимки – се надявам за малко да ви пренеса до двата красиви водопада.

Яворнияшкият водопад го „взехме“ от втория опит 🙂 . Това не беше заради някакви технически трудности на пътеката. Напротив – маршрутът е сравнително лек и приятен. Просто при първия ни опит се озовахме в селото по залез слънце, което не беше най-подходящото време за посещение на водопада. Все пак, разпитахме хора от селото откъде се тръгва и отидохме да видим началото на маршрута, за да си знаем за следващия ден.

Връх Райловско градище, висок 1199 метра, е част от Люлин планина. На него се е издигала стара крепост, откъдето идва и втората част от името му – градище. По-долу ще ви запозная с най-краткия маршрут за изкачването на върха. Той започва от хижа Люлин или по-точно от нейните величествени останки, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижа Люлин е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Това е накратко.