Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
Цар Самуил (958 – 1014), живял в трудни и смутни за България времена в почти постоянни борби с Византия, е един от последните владетели на Първото Българско царство. Той е първият владетел от династията на Комитопулите – син е на българския болярин комит Никола, управител на Средец. Царуването му е белязано с две паметни битки между България и Византия. И при двете противниковите войски са предвождани от византийския император Василий II.
Отдавна съм разбрала, че един от най-ефикасните начини да се спаси човек от жегата е да се качи високо в планината. Отседнали в Добринище в началото на юли и следвайки това правило, избрахме маршрут в Пирин, започващ от хижа Безбог на 2240 метра надморска височина. Маршрут, сравнително лек, като за тази планина. Маршрут до Поповото езеро, най-голямото в Пирин и заобиколено от няколко каменни стръмни върха, два от които са познати като Джангал. За различаване те си имат и по още едно име – Момини двори и Сиврия.
Отскачали сме неведнъж до магичните Източни Родопи, за да видим древни светилища, крепости, живописни селца и природни красоти. До сега водопад в тази част на България не бяхме посещавали. Летовнишкият водопад се оказа първият. Той не е висок и пълноводен, но водите му падат интересно от кухина между обли скали, а реката, която го захранва – Буюк дере, образува малък каньон. Височината на водопада е около 8-9 метра и е лесно достъпен.
В горещ юлски уикенд, останали временно без кола, търсихме маршрут близо до София по следните критерии:
Имам навика като затръгваме към морето да си набележа за посещение няколко места по път или на брега. Заливът Кастрич недалеч от Резово беше в плана за тазгодишната лятна отпуска. Надявахме се да открием непознати морски гледки и останките на средновековна крепост.
Пътуването с Родопската теснолинейка залежаваше отдавна в списъците ми с желани места и приключения. То се състоя точно на 1 юли. Планът и организацията не бяха мои, а се включих в една весела компания. Получи се прекрасно пътешествие с влак през Родопите и Рила до Пирина, придружено с гледки, смях, топуркане на колела и лек мириз на изгорял дизел.
През последните години натрупах доста впечатления от забележителностите в Троян и региона. Многократно съм минавала през градчето и околностите му, а няколко пъти съм отсядала из района. Последното ми посещение се състоя през този юни. Случи се през възможно най-дъждовния уикенд за настоящата пролет. Въпреки това, видях няколко нови за мен интересни места и други, които вече познавах.
Скъпи читатели, много се радвам да ви кажа за още един книжен проект, в който имах късмета да участвам и резултатът от който вече е факт. Това е пътеводителят „Най-красивите кътчета по Черноморието„, която подготвихме заедно с още две прекрасни момичета пътешественички Надежда Серафимова от блога Тефтерчето на един пътешественик и Росица Димитрова от сайта Trips with Rosie. Екипната работа ни се получи доста добре, а за резултата от нея, вие ще кажете, надявам се🙂 .
Крепост Моняк беше едно от местата, което видях по време на първото ми посещение в Източните Родопи преди 10 години. Тогава бях очарована от нейните масивни останки и от красивите пейзажи, които се откриваха към язовир Студен кладенец и Кърджали. Преди няколко месеца отново се разходих сред нейните руини. Беше ми драго да ги видя отново в комплект с гледките.
Освен тези две близки срещи с крепостта и възвишението, преди известно време имах други две, по-далечни. Те бяха от въжения мост към село Лисиците и от най-високата част на крепост Устра.
Крепост Бялград в Източните Родопи е малко позната и слабо посещавана, но впечатлява с масивните си бели руини и високата си главна кула. Край нея се вие родопската Бяла река. Стига се по родопски черен път. На път към крепостта може да се види добре запазен долмен, а недалеч в района може да се посети и друг, който е с внушителни размери.
