Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
Точно на първи март, малко след като си закачихме мартениците и закусихме, се отправихме на разходка към водопадите над беласишките села Смолари, Колешино и Габрово в съседна Северна Македония. Денят беше слънчев и топъл за сезона. На връщане към хотела, освен заредени с весели емоции и красиви планинско-водопадени гледки, видяхме и щъркел. Намерихме си оправдание, че тъй като той не е в България, може да си поносим малко мартениците 🙂 .
Яворнияшкият водопад го „взехме“ от втория опит 🙂 . Това не беше заради някакви технически трудности на пътеката. Напротив – маршрутът е сравнително лек и приятен. Просто при първия ни опит се озовахме в селото по залез слънце, което не беше най-подходящото време за посещение на водопада. Все пак, разпитахме хора от селото откъде се тръгва и отидохме да видим началото на маршрута, за да си знаем за следващия ден.
Връх Райловско градище, висок 1199 метра, е част от Люлин планина. На него се е издигала стара крепост, откъдето идва и втората част от името му – градище. По-долу ще ви запозная с най-краткия маршрут за изкачването на върха. Той започва от хижа Люлин или по-точно от нейните величествени останки, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижа Люлин е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Това е накратко.
В последно време раниците заместват всякакъв вид чанти, включително и дамските. Предлагат се в разнообразни форми и размери. Тук ще споделя впечатления от една раница, подходяща както за ежедневието, така и за туризъм, с доста стилен и изчистен дизайн, с която се сдобихме наскоро.
С водопадите над село Ключ започна поредното ни посещение в планината Беласица край Петрич. Идвали сме в района и преди – разказвала съм ви за Рупите, Самуиловата крепост и Лешнишкия водопад.
Тук ще ви запозная с трите красиви водопада над село Ключ – Чергата, Метлата и Вретенето. Водопадите са на река Ключка и си текат един над друг. Отсега ви казвам, че теренът до тях е доста труден технически, но за щастие е кратък – изминава се за около 30 минути в посока.
Хората, които поддържат пътеката са се погрижили максимално да олекотят трудните участъци: на най-стръмните места са поставени стабилни въжета за опора и набиране, при самите водопади са изградени дървени мостове от трупи, които макар и хлъзгави при мокро време са далеч по-лесни за пресичане на реката от директно „преджапване“. Маркировката е перфектна.
Когато нямаш време за преходи, но все пак ти се иска да се пораздвижиш на открито и да поогледаш от високо, търсиш някой панорамен връх наблизо с кратък маршрут до него.
Така избрахме връх Криви камик (1128 м.), който се оказа чудесна идея за разходка около София. Изкачихме го в една слънчева февруарска неделя.
Връх Драговски камик (1118 м.) в трънския регион ме беше заинтригувал отдавна, главно заради чудатата си островърха форма, която му бе спечелила прозвището „Трънският Матерхорн“. Когато го изкачих, се убедих, че е изключително панорамен и гледките от него са не само красиви, но и във всички посоки. Виждат се чудесно Стара планина, Витоша, Рила, Руй и близките планини в Трънско. В допълнение, върхът се намира недалеч от София и пътеките към него са добре маркирани и поддържани. Това го прави чудесна дестинация за разходка около София.
От време на време ми се налага да пътувам в Брюксел по работа. Повечето пъти нямам много време за дълги разходки там, но при една от последните ми командировки реших да остана и за уикенда с идеята да посетя Брюж. Бях ходила в градчето преди години, но много ми се искаше да го видя отново. За разнообразие реших да включа и Остенде в маршрута. В следващите редове ще ви разкажа за разходката там.
Матера, без съмнение, беше едно от най-интересните места извън България, които посетих през изминалата година. Това се случи по време на къснопролетната ми обиколка в област Пулия в Италия, за част от която вече ви разказах в две отделни статии – за Бари и за Полиняно а Маре.
This post is also available in English.
Полиняно а Маре (Polignano a Mare) – да си призная, не беше сред топ приоритетите ни при майското ни посещение до Пулия миналата година. Бяхме планирали градчето в графата „ако остане време“. Е, радвам се, че имахме достатъчно време, за да го посетим и да усетим частица от духа му. Сега в ретроспекция отчитам, че го бяхме подценили при плана, а то си заслужава – заради красивите морски гледки, малкия чудат плаж и любопитния исторически център със сгради в бяло.
