Посещението в Бонинската пещера беше най-вълнуващото пещерно приключение, което до момента съм преживявала. А имам някакъв (да речем) туристически опит с необлагородените пещери. Не съм спелеолог, затова се осмелявам да влизам в такива само с добър водач. Посещавала съм Харамийската пещера до Триград и пещера Голубовица до село Кошница. Те имаха своя невероятен чар. Бонинската пещера, обаче, ни предложи твърде комплексно изживяване – лазене под нисък таван, скално катерене, спускане, ходене по ръба, разходка с лодка. Следва разказ за всичко това.

През един дълъг уикенд в първата половина на септември се върнахме на любимото Деветашко плато, за да затвърдим натрупаните през пролетта впечатления и да ги обогатим с нови. Бяхме гости на Билкарската къща в село Горско Сливово. Или всъщност, не, не бяхме гости, сякаш си бяхме вкъщи. Нейните домакини Мариела и Мишо, които до този момент не познавахме, ни посрещнаха като свои близки хора, а приятната обстановка в къщата и край нея, както и страхотното приключение в Бонинската пещера, направиха престоя ни там незабравим.

От Овеч до Шашкъните е интересен маршрут, който свързва една от туристическите емблеми на Провадия – крепостта Овеч – със скалния манастир Шашкъните, един от многото в района. Пътеката се движи недалеч от ръба на Добринското плато, което заедно с Провадийското ограждат от двете страни градчето.

Сухото езеро е едно от многото живописни езера в Рила. То е заобиколено от високи била и не пресъхва, въпреки името си. Разположено е на 2045 метра надморска височина в циркуса под Средния връх, висок 2532 метра. Площта му е около 22 декара. За сравнение, по-популярното Рибно езеро от групата на Седемте Рилски езера е с площ 23 декара.

Нямахме намерение да правим толкова дълъг преход. Търсихме си кратък маршрут край Провадия заради потенциалната опасност от силни валежи. Затова първоначалната цел беше да отидем до скалния манастир Свети Георги до село Петров дол. Но там видяхме указателна табелка-стрелка към крепост Овеч, сочеща 1:45 ч. като време за изминаване. Облаците в този момент се бяха поотдръпнали и слънцето се показваше. Решихме, че така и така сме тръгнали, може с една разходка да посетим няколко интересни места и продължихме.

Може би за много хора да правиш преходи по време на лятната морска почивка е леко налудничаво. Според мен, наред с плуването в морето това е идеален начин да се раздвижи човек и за кратко време да види разнообразни морски картини. Направихме прехода от плаж Силистар на юг до залива Кастрич по време на тазгодишната ни лятна отпуска. Първо плажувахме няколко часа на Силистар и в късния следобед сменихме банските с дълги туристически дрехи (представям си колко усмивки сме предизвикали минавайки в този вид през целия плаж🙂 ) и се запътихме в посока Резово по високия морски бряг.

Преди да ви разкажа за маршрута, ще ви покажа една от красивите пясъчни лилии, чийто цъфтеж беше в разгара си, по време на тазгодишното ни пребиваване на плажа.