Случвало ли ви се е някое място да ви грабне не само, защото само по себе си е интересно, но и заради някой специален човек, който сте срещнали там? Това оставя траен отпечатък и се получава някаква силна емоционална връзка с мястото.

Започнахме месец март със слънчево време и красиви гледки в сърцето на Розовата долина. Прекарахме там един дълъг уикенд. Денем се разхождахме по различни забележителности, а привечер се прибирахме в Шато Копса, което беше не само наша база за тези дни, но и място, където разпускахме и се наслаждавахме на вкусна храна и хубаво вино.

Беше средата на февруари, когато си подарихме този незабравим родопски уикенд, изобилстващ от красиви гледки, водопади, параклиси и много движение. Времето определено беше с нас – слънчево, тихо и доста топло като за сезона – все още зима по протокол.

Време за водопади. Все още не беше дошла пролетта, точното време за водопади, но ние тази година ги подкарахме още замръзнали от зимата 🙂 .

В редовете по-долу ще ви разкажа за водопада над Гоце Делчев, който посетихме в първите дни на февруари. Тогава той беше в силата си – мощен, красив, пълноводен, с невероятен рисунък, благодарение на водната стихия и ръбатите скали, по които падаше. Макар че беше все още зима и водопадът се намираше в полите на Пирина, нямаше замръзнали части от него.

За село Долен научих преди 3 години. Бяхме на разходка в Лещен и разговаряхме с една жена там, която срещнахме случайно и тя ни препоръча, ако имаме време, да отскочим и до Долен. Нямахме възможност тогава да отидем до село Долен, но го запомних и при следващото ни посещение в района на Гоце Делчев селото беше задължителна част от маршрута ни. В следващите редове ще ви разкажа за нашата кратка разходка там и защо бях впечатлена от мястото.

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Да, не беше най-подходящото за разходки време – началото на януари, разгарът на зимата, но не ни се искаше да чакаме топлите дни. Дочакахме само уикенда и хукнахме. Беше интересно – хем видяхме зимни пейзажи, хем се докоснахме до стари светини.

Беше януари, но не беше повод да си стоим само вкъщи през уикенда. След кратко чудене решихме да се разходим до кюстендилското село Смоличано и да видим тамошния водопад Света Ана в зимна ледена премяна. Бяхме ходили там преди две години – беше пролет, началото на април, точно след разходката ни до Бистришкия водопад. Тогава само чухме тътена на водата и видяхме мокрия скален венец, водопад не видяхме. Този път, през януари, беше различно – водопадът, или по-точно водопадите, оказаха се два отделни пада един до друг, бяха много внушителни, защото бяха замръзнали и се виждаха отдалеч.

В един от дните покрай Коледа се отправихме към Церово в Искърското дефиле, за да търсим водопада над селото. Никъде нямаше информация как се стига до него, само знаехме, че го има. Тръгнахме към Церово, отбихме се към Заселе, пробвахме подходи от няколко места и накрая го открихме. По-долу ще опиша маршрута. Отсега да кажа, че водопадът е от високите, а скалите по които се спуска са с интересен червеникав оттенък.

Церовски водопад

Има още →

Алековите водопади са два красиви водопада на река Скакавица във Витоша. Водопадите са разположени на около 30 метра разстояние един от друг, но не е много лесно да се стигне директно от единия до другия – те са разположени в гъста гора, а дерето на реката е доста стръмно. Има пряка пътека, но не е маркирана и има стръмни участъци.

Алекови водопади – долната част пролетно време

Има още →