Преди известно време си купих книгата „Олтарите на България“ с автор Маргарита Коева и едно от нещата, които запомних от нея беше, че в село Вуково могат да се видят две уникални български средновековни църкви. Защо са уникални, ще попитате съвсем резонно? Веднага отговарям – тези две църкви са първите изцяло новоизградени селищни църкви по време на Османското робство.

Все съм виждала разни скални феномени, но такова чудо като Тектонския гребен до село Реселец не бях виждала. Наричан е още Пропадалото, защото представлява срутище от огромни канари в тясна варовикова долина. Страхотно място, уникално по вид и произход с чудновати гигантски каменни форми!

Водопад Азовско падало е едно от най-потайните и скрити съкровища на рида Алабак в Западните Родопи. Малко са хората, които са чували за него, а още по-малко са онези, които са видели отблизо неговата красота и са усетили хладните му водни пръски.

Крушевските водопади са няколко водопада до севлиевското село Крушево. Реката, която ги захранва е малка и затова през голяма част от годината не са много активни. Най-високи и атрактивни са три от тях – Скря скок, Перошата и Бежанта. Най-подходящо време за посещения от гледна точка на наличие на вода е при снеготопенето в най-ранна пролет и след обилни дъждове.

Екопътека Петренски дол се намира в района на гара Лакатник и не е много популярна. Ако сте обходили повечето от добре познатите екопътеки и търсите нещо ново, си струва да я посетите, защото:

• пътека се движи в живописно ждрело на пълноводна река с пещери, водопади, красиви водоскоци и бързеи;
• маршрутът е сравнително лек;
• ако районът ви е близо, това е чудесна идея за еднодневна разходка.

В последния ден на първия месец от годината се озовахме в малкото село Ездимирци в голямото Краище, за да се изкачим на още един от планинските първенци в България – Големи връх, висок 1219 метра, шапка на Ездимирската планина. Отново избрахме да се насладим максимално на планината, избирайки кръгов маршрут, който се оказа и много лесен за ориентация, защото селото беше почти през цялото време пред очите ни. Освен това се любувахме на прелестни зимни гледки надалеч.

Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях и се получи много приятна разходка в кръг: Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – Бонсови поляни.

В България има няколко пътеки с това име – едната е в района на Банкя, другата – край Копривщица. Тук ще ви разкажа за третата „Пътеката на здравето“ край пернишкото село Кладница в западните склонове на Витоша. Маршрутът е много приятен за кратка разходка близо до София. Реката и гората придават на разходката допълнителна свежест.

Това беше третото ни посещение в района на село Лиляче. При първото преди години се запознахме отблизо с Божия мост. Тогава не знаехме за Пешкето и нямаше табели нито за него, нито за моста. При второто – пак преди години – бяхме решили да си припомним Божия мост и да се запознаем с Пешкето. Тогава времето ни притисна и планът остана наполовина изпълнен. При скорошното ни посещение Пешкето беше основна цел.