В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме по черен път в гора. Затова, след невероятните гледки във всички посоки, които жадно попихме по няколко пъти на върха, решихме да си разнообразим допълнително и слязохме по друга пътека – към село Зелениград. И в действителност така качествено си разнообразихме, че когато със сетни сили някакси се добрах до колата не можех да си кажа името.

Крепост Русокастро беше мястото, което в края на този август посетихме на път към морето. Пътувахме към Ахтопол и си го бяхме набелязали предварително като интересна спирка. Оказа се наистина така. Видяхме много. Беше интересно. Единствено голямата жега тогава и невероятно разбитият път до крепостта нарушаваха леко представата за една прекрасна разходка, но дори и те не успяха да засенчат страхотните ми впечатления от мястото.

Беше една слънчева августовска неделя, когато се отправихме към Тетевен и екопътека Нагоре към слънцето. Чудехме се къде да се разходим след няколкото дъждовни уикенда. Търсейки интересно място за разходка недалеч от София, попаднах на информация за пътеката в сайт на община Тетевен. Ходили сме в района много пъти и винаги ни е харесвало. Затова, не беше трудно решението да се отправим отново натам. Маршрутът ни допадна, а гледките ни очароваха. Следват подробностите.

Връх Вежен ми се беше загнездил в мислите доста отдавна, но някак не успявах до този момент да материализирам тези мисли. Преди време го видях отдалеч от хижа Ехо и после някакси забравих за него. Но това лято върхът сам напомни за себе си. Видяхме го от още по-далеч от една екопътека над Тетевен и старите мисли се подновиха и малко по-късно се превърнаха в план и съответно в реализация.

Преди известно време ви споделих, че екопътека Бяла река е една от най-добре направените екопътеки, по които съм минавала. Тук ще ви разкажа за друга добре направена и поддържана пътека. Тя също носи името на реката, покрай която е изградена. Маршрутът ѝ криволичи в дефилето на река Бели Искър над Самоков, в покрайнините на Национален парк Рила. Оборудвана е с множество дървени мостчета над реката и зони за отдих.

Летните жеги са време за море, за високи върхове или за разходки под дебела сянка. Това лято открих сезона на високо именно с маршрут под прохладни сенки: от курорта Боровец до хижа Чакър войвода. Маршрутът е сравним по трудност с разходка в парка. Разликата е, че се простира в хладните гори на Рила, на чист въздух и предлага няколко панорамни гледки. Подходящ е за деца и хора от всякакви възрасти. Не е труден за ориентация, затова и разказът ми за него е сравнително кратък.

Споделяла съм неведнъж, че всяка година на път към или от морето си набелязваме едно или няколко забележителни места, които да допълнят лятната ни почивка. Така беше и тази година, когато на връщане от Каварна отидохме да видим крепост Кипиловско кале. Тя не е от онези, които ти се изпречват на пътя и за жалост е превзета от гъста гора, но е интересна, защото останките от нея са солидни и впечатляващи – като площ и като височина.