Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
В ден преди тазгодишната пролет, с изобилие от слънце и ярко синьо небе, отново тръгнахме на разходка в Искърското дефиле. Тя се състоя в района на Лакатник. Целта бяха панорамните скали в подножието на връх Бенова чука (913 м). После за протокола изкачихме и връхчето.
Една от най-живописните ЖП линии в България и съответно шосе са прокарани в Искърското дефиле, проломът на Искъра през Стара планина, който сам по себе си е очарователен с удивителните си гледки към реката, изящните ѝ извивки и високите брегове с ръбати скали. Аз лично винаги се възхищавам на тези природни творения, колкото и пъти да минавам през долината, независимо дали с влак или с кола. Не са никак малко и забележителностите в близост до реката, разходката до които допълва картините и най-вече впечатленията. Тази статия е посветена на тях.
„Тя не помни кога е строена,
може би преди двеста лета,
от греди черешови сглобена
и замазана с кал и трева.“
Стиховете са на Вазов, а останалата част от стихотворението може да се прочете (все още) до вратата на една от къщите на опустялата Дангова махала на село Бов. Къщата е позната като Вазовата къща, тъй като поетът е отсядал на няколко пъти в нея. В резултат на тези престои той е написал немалко творби.
Ако си търсите силно раздвижващ кратък маршрут с красиви гледки, запознайте се с пътеката „Св. Николай Летни“ до Годеч. Тя започва от едноименния манастир и завършва с дървена панорамна площадка, снабдена с два шезлонга и две пейки. Панорамните гледки, които се откриват от мястото са в три посоки, много надалеч и изключително очарователни.
Научих за кромлеха при Долни Главанак в Източните Родопи преди години, когато излезе книгата „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова. Дълго след това кроях планове за посещение, но все не се получаваха. Посетихме това древно скално светилище в онова лято преди пандемията, когато минахме по „Родопската магистрала„. Беше август, луда жега, и да си призная не беше най-подходящото време за посещението му, но друга възможност нямахме.
През годините посетих голяма част от манастирите около София. Реших да ги събера в статия. Когато започнах да я пиша имах леки съмнения как да я организирам – дали по азбучен ред или географски. В крайна сметка се спрях на втория вариант, тъй като тези манастири ги представям от гледна точка на туристическия интерес. Групирането по географски признак, ще ви даде идеи как да комбинирате посещенията до някои от тях.
Както съм ви споделяла и преди, много обичам да посещавам стари български църкви, запазили духа ни през вековете. Те сякаш ме пренасят назад в тежкото минало, в което предците ни са намирали сили и средства да съградят храм, въпреки робството и оскъдния залък. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в село Долно Луково е точно такава църква, една от най-старите действащи църкви в Родопите.
This post is also available in English.
Беше ден първи от нашето родопско приключение, което нарекохме „Родопската магистрала„. Бяхме пълни със сили и жадни за гледки. Току-що бяхме посетили крепостта Лютица. Насочихме се на юг от Ивайловград към селата Мандрица и Долно Луково. Първо се отбихме в Мандрица. Край селото протича Бяла река – една от големите реки в Източните Родопи, известна с чистите си води и красивите си меандри.
За Понорското конче научих от книгата за Понор планина, издадена от Туристическо дружество Понория, с която ви запознах преди време. Беше слънчева неделя с пролетни температури в безснежната тазгодишна зима, когато се отправихме натам.
Понорското конче е скален рид в Понор планина, наречен така по подобие на добре известното Пиринско конче. Е, Понорското не е нито толкова високо, нито толкова дълго, нито толкова стръмно, но си е интересно място за разходка близо до София. Съседният нему връх се нарича Торсилова могила и предлага живописни панорами надалеч. Трябва да се има предвид обаче, че маршрутът е стръмен и не е маркиран.
