Природни забележителности, исторически места, туристически маршрути и приключения
За село Раювци и кромлеха там знаех от публикации във ФБ. Пак от ФБ знаех, че кромлехът е новоизграден и няма нищо автентично в него. Все пак хора с местни корени ми препоръчаха селото като приятно за разходка. В една слънчева, но хладна и ветровита неделя след средата на септември тръгнахме на разтоварваща разходка в село Раювци. Получи се добре.
Седемте рилски езера са вероятно едно от най-популярните места в България наред с Крушунските водопади. Ако не сте ги посещавали, със сигурност сте чували за тях. Аз съм била край езерата няколко пъти. Първият беше в един горещ августовски ден преди 10 години. Последното ни (за сега) посещение се състоя в края на октомври. Преди време по същото от годината време обиколихме Урдините езера, маршрутът за които минава през Долното и Рибното от Седемте. Почти не срещнахме хора тогава. Сега беше пълно с туристи – и българи, и чужденци.
Крепост Шишманово кале беше от местата, които отколе залежаваха в списъка ми с желани и някак все оставаше встрани от конкретните планове. Посетихме я съвсем наскоро и не по план. Тръгнахме с компания на разходка от Самоков по протежение на Искъра и просто в един момент се оказахме близо до нея. Разполагахме с достатъчно време, а хълмът ѝ се открояваше с ярките си разноцветни багри.
Изумително е колко много български средновековни църкви са устояли на времето и са се запазили през вековете в целия си ръст. Изумително е също окаяното състояние, в което се намират немалка част от тях! Основен фокус на тази статия е една такава църква – средновековната църква в село Калотина със седемвековно минало, която напук на злощастната си през миналия век съдба, все още си стои там кротко на малък хълм на десния бряг на река Нишава.
Повече от месец не бях пускала нова статия в блога по разни причини. Идеята за тази ми хрумна отдавна и ето, че дойде време да я развия. Харесва ми да търся повтаряемост и аналогии в разни неща. Преди време писах статия за няколко манастира с водопад до тях.
В последните години изминах много пътеки и имах възможността да погледна от високи върхове. В един момент ми се наби на очи, че доста от планинските маршрути започват или минават покрай хижи, но има и немалко такива, които започват или минават покрай манастир, църква или параклис. Замислих се, че има известна прилика между хижите и старите манастири – домакините им полагат немалко грижи за тяхното съществуване, повечето са на красиви и закътани места в планината.
Цар Самуил (958 – 1014), живял в трудни и смутни за България времена в почти постоянни борби с Византия, е един от последните владетели на Първото Българско царство. Той е първият владетел от династията на Комитопулите – син е на българския болярин комит Никола, управител на Средец. Царуването му е белязано с две паметни битки между България и Византия. И при двете противниковите войски са предвождани от византийския император Василий II.
Отдавна съм разбрала, че един от най-ефикасните начини да се спаси човек от жегата е да се качи високо в планината. Отседнали в Добринище в началото на юли и следвайки това правило, избрахме маршрут в Пирин, започващ от хижа Безбог на 2240 метра надморска височина. Маршрут, сравнително лек, като за тази планина. Маршрут до Поповото езеро, най-голямото в Пирин и заобиколено от няколко каменни стръмни върха, два от които са познати като Джангал. За различаване те си имат и по още едно име – Момини двори и Сиврия.
Отскачали сме неведнъж до магичните Източни Родопи, за да видим древни светилища, крепости, живописни селца и природни красоти. До сега водопад в тази част на България не бяхме посещавали. Летовнишкият водопад се оказа първият. Той не е висок и пълноводен, но водите му падат интересно от кухина между обли скали, а реката, която го захранва – Буюк дере, образува малък каньон. Височината на водопада е около 8-9 метра и е лесно достъпен.
В горещ юлски уикенд, останали временно без кола, търсихме маршрут близо до София по следните критерии:
Имам навика като затръгваме към морето да си набележа за посещение няколко места по път или на брега. Заливът Кастрич недалеч от Резово беше в плана за тазгодишната лятна отпуска. Надявахме се да открием непознати морски гледки и останките на средновековна крепост.
