Разхождали сме се няколко пъти по тази прекрасна екопътека с невероятно много водопади. За последно бяхме там в разгара на миналата есен. В тази статия ще намерите пълна информация за целия маршрут на пътеката. В допълнение, за финал ще ви разкажа за още един водопад – Смолянският водопад, който си тече в покрайнините на града и който може да посетите на път към екопътеката.

Във втората неделя на ноември, точно на Архангеловден, след цял месец принудително застояване се отправихме отново към Рила. Този път разходката беше съвсем лежерна, до Черната скала, но все пак успяхме да излезем от София и да хванем част от златната есен, която за малко да изпуснем, както ни се изплъзна в изолация пролетта. Какво да се прави, странна година…

В този октомврийски ден Рила беше не само красива, но и някак пленяваща, защото пъстрите есенни багри в по-ниските части ярко изпъкваха на фона на белеещите се високи била. Това беше и първият ми допир със сняг, далеч преди официалното настъпване на зимата. Пейзажите, които видяхме през този ден бяха не само цветни, но и разнообразни – езера, стръмнини, скалисти върхове. Предишните няколко дни бяха дъждовни, което допълнително беше напълнило потоците и мочурливите места.

В един мрачен юнски ден и в упорито дъждовен следобед минавахме през Искрец, където видяхме новите указателни табели към Искрецкия манастир „Успение Богородично“. Решихме да минем да го видим. Бяхме ходили преди години в светата обител и тогава беше доста запустяла. Сега обаче манастирът видимо беше поддържан и в добро състояние.

Влязохме в църквата, за да запалим по свещичка и очите ни едва се откъснаха от красивите старинни стенописи. След това видяхме отвътре и уникалния баптистерий – стаята за кръщенета.

Вълнуващо е някак да си от първите, докоснал се до новооткрито древно тракийско светилище. Светилище, за което все още не се знае много и не се знае от много хора. Точно такова е светилището край с. Ослен Криводол, недалеч от Мездра. То е открито съвсем наскоро и проучванията му са още в начален етап, но може да се окаже най-старото открито светилище в България…

В един шарен есенен ден, в тясна пролука между два пороя, с малка, но широко скроена откъм открития компания посетихме голямо по площ древно скално светилище, стара средновековна църква и панорамен връх с оброк. Звучи добре, нали? Реално беше още по-интересно.

Беше прекрасен слънчев септемврийски ден със звуци на щурчета и малки птичета, вкус на къпини и невероятна галерия от високопланински картини. Някои дървета се бяха вече леко обагрили, явно усетили първите милувки на есента. Бяхме си набелязали отдавна маршрута до връх Свищи плаз в Балкана и най-после дойде време да го направим.

В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме по черен път в гора. Затова, след невероятните гледки във всички посоки, които жадно попихме по няколко пъти на върха, решихме да си разнообразим допълнително и слязохме по друга пътека – към село Зелениград. И в действителност така качествено си разнообразихме, че когато със сетни сили някакси се добрах до колата не можех да си кажа името.

Крепост Русокастро беше мястото, което в края на този август посетихме на път към морето. Пътувахме към Ахтопол и си го бяхме набелязали предварително като интересна спирка. Оказа се наистина така. Видяхме много. Беше интересно. Единствено голямата жега тогава и невероятно разбитият път до крепостта нарушаваха леко представата за една прекрасна разходка, но дори и те не успяха да засенчат страхотните ми впечатления от мястото.

Беше една слънчева августовска неделя, когато се отправихме към Тетевен и екопътека Нагоре към слънцето. Чудехме се къде да се разходим след няколкото дъждовни уикенда. Търсейки интересно място за разходка недалеч от София, попаднах на информация за пътеката в сайт на община Тетевен. Ходили сме в района много пъти и винаги ни е харесвало. Затова, не беше трудно решението да се отправим отново натам. Маршрутът ни допадна, а гледките ни очароваха. Следват подробностите.

Връх Вежен ми се беше загнездил в мислите доста отдавна, но някак не успявах до този момент да материализирам тези мисли. Преди време го видях отдалеч от хижа Ехо и после някакси забравих за него. Но това лято върхът сам напомни за себе си. Видяхме го от още по-далеч от една екопътека над Тетевен и старите мисли се подновиха и малко по-късно се превърнаха в план и съответно в реализация.