Едно от местата, които исках да посетя през тази година, беше седловината Алабак в Родопите. Преди няколко месеца се разходихме до останките от Беловската базилика и средновековния град Левке над село Голямо Белово и минахме по част от тамошната Вазова пътека. Това ме накара да си припомня сборника с пътеписи на Иван Вазов „В недрата на Родопите“. Бях го чела отдавна и бях забравила думите на Патриарха на българската литература за Алабак:

„Алабак – аллах бак!
Турците казват, че от тука се виждал бог.
Ако не видях бога, то видях най-възхителната панорама на вътрешните Родопи.“

Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при седемдневното ни приключение в планината на Орфей, когато я обходихме открай до край. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите.

Пролет навсякъде. Слънце, лазур, разцъфнали в бяло дръвчета, ярко обагрени жълти храсти, свенливи пролетни цветя тук-там, звънки птичи песни. Въодушевление от първата истински пролетна разходка. Тя беше до стар манастир и изключително обзорен връх в Чепън планина.

Връх Ветрушка, висок 1158 метра, е най-висок в планината Голо Бърдо над град Радомир. Това беше трета поредна разходка до планински първенец. Звучи малко тежко, но тези три върха се изкачват много лесно. Нещо повече – до два от тях води път с асфалт, макар и разбит. За маршрутите до връх Виден и връх Манастирище може да прочетете в предишните две статии. Тук накратко ще опиша как се стига до връх Ветрушка.

Средата на март, в очакване на пролетта. Тя упорито отказваше да дойде. Ние пък още по-упорито отказахме да се лишим от седмичната разходка. Предвид времето отново избрахме лек и кратък маршрут край София. Толкова кратък, че ни отне повече време да стигнем до началната точка на маршрута, отколкото изкачването на самия връх. Беше много снежно след поредица от изключително студени дни.

В последната събота на февруари решихме, че е крайно време да видим какво се вижда от връх Виден. Той е висок 1487 метра и е първенец на Конявската планина. Почти до върха е изграден асфалтов път, затова изкачването му е лесно. Отдавна го бяхме набелязали като вариант за разходка близо до София, но си го бяхме оставили за не дотам добро време и за ден, в който нямаме много време. Обикновено през лятото се целим в по-високи и предизвикателни планински върхове.

Много рядко се случва да посетя два пъти едно и също място в рамките само на 5-6 месеца. Хераклея Синтика си го заслужаваше. По време и на двете ни обиколки там не спрях да се възхищавам от мащаба и значимостта на мястото и от видяното.

Беше февруарска неделя, мрачен късен следобед, когато решихме да се разходим нанякъде. Избрахме популярния карстов извор Живата вода край село Боснек като място за сравнително кратка разходка около София, което все още познавахме само от снимките на другите. Особеното в нашия излет беше това, че хем сезонът беше все още зима, хем последните сравнително топли дни поразтопиха снеговете. Така по пътеката заварихме лепкава кал в огромни количества. В допълнение, част от пътеката беше под формата на река, в която трябваше да газим. Многото вода явно беше решила, че леглото на пътеката е по-удобно от това на местната река Добри дол.