Беше един от първите слънчеви, много топли и дълги пролетни дни. Бяха изминали броени дни откакто преминахме на лятно часово време и още по-малко от последните снеговалежи. Беше идеално време за посещение на водопади – свежо, приятно, след дълги снегове.

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение.

Трънско ждрело

Има още →

В един от почивните дни покрай този Великден се отправихме отново към Враца и по-точно към близкия Бистрешки манастир Свети Иван Пусти, познат с още няколко имена – Свети Иван Богослов по патрона на църквата му, Свети Иван Рилски, защото се е смятало, че светецът е прекарал известно време в манастира, и Касинец по името на местността Касината, в която е разположен.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Има още →

Тази година бях активен участник в 15-то международно изложение „Културен туризъм“ и успях да присъствам на много събития в рамките на цялото изложение. В тази статия ще ви разкажа подробно за събитието и за най-интересните моменти от него.

Велико Търново

Има още →

Отсядахме преди време във Вършец и много ни хареса – тихо, спокойно градче с чист въздух, сгушено в Западна Стара планина. Още тогава посетихме всичко интересно в центъра на градчето и водопад Райски кът или поне онова, което беше останало от него. Оттогава все ни се ще пак да наминем.

Неотдавна се състоя второто ни идване във Вършец, което беше посветено специално на водопадите там и беше само за един ден. Все пак, не пропуснахме да направим една обиколка по центъра и да си припомним какво е там.

Вършец: Заноженски водопад

Има още →

През последните няколко години сме видели отблизо над 100 водопада. Не знам защо, но Добравишката Скакля е сред любимите ми. Посетихме го за първи път преди 4 години. Тогава беше лято и водопадът не беше пълноводен, но въпреки това ме впечатли с няколко неща – с високия скален венец, от който падаше водата, с водния си рисунък, самото място, което беше тихо, диво и красиво, със скалите по които се стичаше и техния специфичен златен оттенък, който ме подбуди да го нарека Златна Скакля.

Водопад Добравишка златна Скакля

Има още →