С Родопската теснолинейка от Септември до Добринище

Пътуването с Родопската теснолинейка залежаваше отдавна в списъците ми с желани места и приключения. То се състоя точно на 1 юли. Планът и организацията не бяха мои, а се включих в една весела компания. Получи се прекрасно пътешествие с влак през Родопите и Рила до Пирина, придружено с гледки, смях, топуркане на колела и лек мириз на изгорял дизел.

Като за начало, ето кратък видео разказ от пътешествието ми с теснолинейката.

Информация за Родопската теснолинейка

Линията от Септември до Добринище е с обща дължина 124,7 км. Тръгва от Горнотракийската низина, пресича Родопите, движи се по границите на югоизточна Рила и северозападните части на Родопите и достига подножието на източен Пирин. По пътя си минава през пролома на Чепинска река, пресича Чепинската котловина и се изкачва до Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. На седловината е разположена най-високата гара на Балканския полуостров – гара Аврамово (1267 м). От там по поречието на река Места теснолинейката достига до Разложката котловина и полите на Пирин, за да стигне до крайната си гара Добринище.

Решението за строеж на Родопската теснолинейка се взема през 1916 г. Тя е трябвало да свързва градовете Саранбей (днешен Септември) и град Неврокоп (днешен Гоце Делчев). Строежът е поетапен и започва през 1921 г., като до ден днешен участъкът от Добринище до град Гоце Делчев не е построен. Макар теснолинейката да стига само до Добринище, тя дълги години е основен транспорт за пътници и товари по течението на река Места до град Гоце Делчев – просто от Добринище до Гоце Делев са използвали камиони. Така тази малка железница е изиграла важна роля за социалното и икономическо развитие на районите по долното течение на река Места.

Подробна информация за теснолинейката от Септември до Добринище, включително история, трасе, разписание, билети и цени, ще намерите тук на сайта на Родопската теснолинейка.

Нашето пътешествие

Ние тръгнахме с бързия влак в 10:30 от София за Варна през Пловдив. Беше петък, 1 юли. По разписание трябваше да пристигнем в гара Септември в 12:30 и за 10 минути да се прехвърлим на теснолинейката, която се композира във вътрешните коловози на гарата. Бързият влак малко закъсня, но теснолинейката ни чакаше. Качихме се в нея в 12:48 и няколко минути след това тя потегли, зави остро и се насочи право към Родопите.

Беше луда жега. Някой попита началник-влака дали има климатик, а той отговори „ей сега след малко🙂 „.

Ето и най-интересните места, през които минахме.

Първото беше още в самото начало, когато влакът направи остър завой наляво и през живописни ниви с цъфнали слънчогледи се отправи към Родопите. Една от първите гари беше Цепина. Последва минаване през пролома на Чепинска река – тесен, каменист, с много завои, много тунели, но и прохладен заради буйната Чепинска река. Познавах го от пътуването ни с кола до Велинград. „Климатикът“ се задейства. Хладината в пролома на реката и повея от движението на влака вършеха добра работа.

После гледките се разгърнаха надалеч в Чепинската котловина. Като минавахме през Велинград с интерес установих, че онази ужасна улица, водеща към емблематичното за Велинград езеро Клептуза е най-сетне асфалтирана.

От гара Цветино след Велинград взехме 50-на души пътници, закъсали с предишната теснолинейка. Последва участък с много завои и тунели – така наречените осмици и шестици. Там влакът първо се изкачва 5 нива, провирайки се над себе си посредством 16 тунела само за 9 километра разстояние и после прави две спираловидни слизания.

На гара Аврамово слязох за няколко минути, за да стъпя на най-високата гара на Балканите. Натам при село Черна Места зърнахме красива синя джамия.

Около гара Белица напуснахме планинския терен и навлязохме в равната Разложка котловина, а на хоризонта се появиха каменните пирински върхове. Последваха Разлог, Банско и Добринище от съвсем друг поглед.

Родопската теснолинейка пристигна по разписание в Добринище в 17:40. Малкото закъснение, с което тръгнахме беше наваксано по път. Беше приятно дългото пътуване с влак и компания през планините. Вагоните бяха чисти, гледките – красиви, а планинския терен създаваше прохлада.

В заключение

Това беше пътешествие, за което си мислехме отдавна. Спираше ни дългото време за изминаване на маршрута и логистиката. Свикнали сме да пътуваме с автомобил. Освен това, при по-далечните дестинации винаги комбинираме посещение на няколко места, което също е тромаво, като си без кола.

Беше интересно пътуване, предвид това, че много рядко се движа с влак и че го направихме от началната гара Септември до крайната Добринище на Родопската теснолинейка. Имаше си и гледки, може би не толкова много, колкото очаквах, но имаше. След пътуването, като познавах вече терена отблизо, прочетох подробно цялата история на Родопската теснолинейка и трудностите по нейното прокарване от сайта ѝ. Може би едва тогава успях да проумея значимостта на делото на нейните създатели.

В края на краищата тръгнахме и се насладихме на преживяването „Родопска теснолинейка“. На следващия ден стигнахме и до Поповото езеро в Пирин. Ако ме питате, струваше ли си да пътуваме с влак повече от 5+2 часа до място на два часа път от София, ще отговоря без да се замисля – абсолютно!

Накрая, един съвет – хубаво е да сте компания, защото тези 5+ часа във влака, пък бил той и Родопската теснолинейка, минават неусетно в шеги и закачки.