Картините ви дивни познати са на мен,
те спомени възбуждат свещени тоя ден
На 9-ти юли 2024 г. се навършват 174 години от рождението на Иван Вазов, патриархът на българската литература, поет, писател, публицист и драматург, но най-вече пламенен родолюбец. Цялото му творчество е посветено на България – нашата красива страна и хората в нея.
Да, да, не се чудете … това все още е моят туристически блог. Засега нямам намерение да сменям тематиката, но по случай годишнината от рождението на големия български поет и писател, бих искала да изброя няколко негови любими за посещение места, от които несъмнено е почерпил вдъхновение за много от творбите си.
Освен това, Вазов не е бил случаен турист. Не чак толкова известен факт е, че той е бил един от основателите на туристическото движение в България. На 23 август 1895 година един друг известен български писател, публицист и запален турист – Алеко Константинов, чрез вестник „Знаме“ (99 брой) отправя покана за масово изкачване на Черни връх. Няколко дни по-късно, на 27 август се случва чудо:
Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх
Това гласи заглавието на алековия пътепис, посветен на масовото изкачване. Част от събитието става Иван Вазов, който е призован от Алеко:
Господин Вазов, вий бяхте очевидец – опишете тази поражающа със своето величие картина.
Вазов отговаря подобаващо:
Дивни простори,
шир, безконечност,
бляск, кръгозори,
хаос и вечност …
След масовия излет до първенеца на Витоша било основано туристическо дружество, като Вазов е бил негов председател, а Алеко Константинов – секретар.
Места-вдъхновение за Иван Вазов
Връх Ком
Връх Ком, на който според Вазов:
цялата гледка приличаше на блян …,
се намира в Берковския дял на Западна Стара планина. Изкачването му е сравнително леко, а маршрутът към върха започва от хижа Ком над Берковица. Точно на връх Ком има барелеф на Вазов с откъс от неговото стихотворение „На Ком“.
През периода 18 март 1879 г. – септември 1880 г. Вазов живее и работи в Берковица. Там той е назначен за председател на Окръжния съд. През този си период, Вазов написва едни от най-хубавите си произведения, сред които поемата „Грамада“ и стихотворението „На Ком“, откъс от което стои на гореспоменатия барелеф на върха:
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми …
Костенски водопад
Костенският водопад се намира над село Костенец. Районът около водопада е изцяло облагороден и в момента е крайградски парк. В началото на алеята към водопада е поставена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „Над водопада“.
…
Стоя и гледам с трепет таен
и слушам адската му песен,
и тъна цял в тоз свят омаен
от ярост, мощ и гръмот бесен.
Черепишки манастир
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ се намира се в Искърското дефиле, на 85 км от София, на самия бряг на река Искър. Вазов го посещава през 1889 и 1907г и остава запленен. Това го вдъхновява да напише известния разказ „Една българка“ и поетичния цикъл „Скитнишки песни“.
Манастир Седемте престола
Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“, по-известен като манастир „Седемте престола“, се намира на 86 километра от София по пътя в Искърското дефиле за град Мездра, само на 5 километра от гара Елисейна. Манастирът е уникален главно заради църквата си, в която има 7 помещения с олтар, т.е. 7 олтара, т.е. 7 храма. Манастирът е издигнат по време на Втората българска държава. Мястото около манастира е много красиво, тихо и спокойно.
Вазов посвещава на манастир „Седемте престола“ своето стихотворение „Клепалото бие“, кратък откъс от което поместих в следващите редове:
Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света. …
Черни връх
Както споменах по-горе, Черни връх е първата дестинация на масовия туризъм в България. Най-популярният маршрут за изкачване на първенеца на Витоша е от хижа Алеко. За разнообразие, при слизането от Черни връх може да се използва друг маршрут – към хижа Кумата и Златните мостове.
Радомирски водопад Бучалото
Този водопад към момента е единственият градски водопад в България. Там до водопада има паметна плоча с думи на поета. Вазов го сравнява с Ниагарския водопад, което ме навежда на мисълта, че в онези години водопадът е бил много по-мощен от сега.
Вазова екопътека
Вазовата екопътека се намира на около 50 километра от София в Искърското дефиле. Вазовата екопътека свързва гара Бов със село Заселе. В началото на пътеката, откъм Бов, има една огромна скала, за която казват, че е скалата на Вазов. По Вазовата екопътека се стига до един от най-високите водопади в България – Бовска скакля, висок около 85 метра.
Вазовата къща край село Бов
Къщата се намира в опустялата Дангова махала на село Бов. Позната е като Вазовата къща, тъй като поетът е отсядал на няколко пъти в нея. В резултат на тези си престои е написал немалко творби. Според табелка, поставена някога на фасадата на къщата, нейни домакини били дядо Спас и баба Божана. Тази точно табелка вече я няма, но може да се види в интернет.
До къщата се стига за около час и половина пеша. Началото на пешеходния маршрут е стадионът на село Бов над гарата.
Алабашка поляна и Вазовата пътека в Родопите
През 1892 г. Вазов прави пътешествие из Родопите, което той описва в пътеписа „В недрата на Родопите“. Той тръгва от село Голямо Белово към Чепино (част от днешен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за вещите му и едно за водача му. Те се изкачват по склона на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял „най-възхителната панорама на вътрешните Родопи“.
Тази поляна днес е известна и с името Вазова поляна, а старият път от Голямо Белово до нея е наричан Вазова пътека.
Къщи-музей Иван Вазов
Туристически интерес представляват трите къщи-музей в страната, в които Вазов е живял:
- в Сопот: бащината къща на поета, където е израснал;
- в Берковица: Ипеклийската къща, в която е живял в периода 1879-1880 г., когато е бил председател на Берковския окръжен съд;
- в София.
Заключение
Със сигурност има още много интересни за посещение места в България, възпяти от великия Вазов. Знаете някое интересно? Моля, споделете!
И Хисаря е любимо място на Вазов, където пише „“Отечество любезно, как хубаво си ти….““.
В един от пътеписите на Иван Вазов ,,Седем предтола ,, възхитен от прелестите на Искърското дефиле на билото на Ветрилова воденицо , над с.Лесковдол , където пише стихотворението ,, Хайдути,, казва така – ,, Боже Господи , каква прелест , каква красота ! Това , което виждам с перото не мога да го напиша и това , което виждам с думи не мога да го изкажа . Лице с лице с Бога !
Да,има паметник с думите до ,,Камилите“.
Българийо, драга мила,
земя пълна с добрини,
земя що си ме родила,
моя поклон приеми!
Вазовият дъб в Банкя.
Вазова поляна над Велинград
Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да остана чужденец на майка България(Иван Вазов)
Природната забележителност Виканата скала маршрута на Е3 в района на Природен парк „Българка“ и на няколко километра от гара Кръстец. Природен парк „Българка“.През 1921 г. в миньорското селище до нея, Иван Вазов е изразил възхищението си от природната забележителност и омайващата панорамна гледка, която се открива оттам към Предбалкана и Дунавската равнина.
Благодаря за чудесното допълнение.
…също и Лопушански манастир – случката с Огнян войвода, отразена в Под Игото.